2. да не се поклащате лесно от здравия разсъдък, нито да се смущавате било от дух, било от слово, или от послание, уж от нас изпратено, като че ли вече е настанал денят на Господа.
3. Никой да не ви измами по никой начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта...
Ами ако не е така? Ако разделения има и от Бога?
Но възможно ли е Бог да разделя? Та нали още когато сътвори мъжа и жената, Той каза:
Битие 2:24. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.
Нима Бог, който обединява, върши разделения? Невъзможно!
Нека обаче да видим какво казва Божието слово и то да е арбитър по този въпрос.
След грехопадението, когато Адам и Ева бяха изгонени от Едем и добиха първите си двама сина, грехът започна да дава своите горчиви плодове. Двамата братя имаха различно отношение към Божието водителство: Авел беше консерватор, слушаше своя Създател и желаеше да Му бъде верен във всичко; Каин обаче не смяташе, че това, което е наредено, трябва да се изпълнява до йотата – толкова ли е дребнав Бог, та да държи сметка какво Му се поднася? Дали месо или зеленчуци, все тая: кой каквото има, това дава. Пък и времената бяха трудни. Имаше криза за месо – само Авел имаше животни. Пък и бе настъпила Нова епоха. Времето на Адам и Ева беше отминало и следващото поколение се беше увлякло по модернизма. Той навлизаше с пълна сила и отживелиците трябваше да останат на заден план. Ето защо жертвите нd животни трябваше да отстъпят на нещо по-човечно. Пък и Бог е казал: “Не убивай”, затова – ето малко домати и краставици, една глава нарязан лук и връзка магданоз.
Обаче Бог не прие подобен модернизъм и отхвърли салатата на Каин. За първи път след грехопадението Той постави разделение между служителите на доброто и на злото.
Разгневен от неосъществения икуменизъм (събиране на месо и зеленчуци), Каин уби Авел.
След известно време Бог даде на Адам и Ева друг син, който продължи линията на “консервативния” брат. Това, което последва, беше в разрез с разбирането, че само Бог обединява:
Битие 6:2.Божите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха.
Бог не беше наредил нещо подобно. Каин и неговите потомци трябваше да имат белег, който да показва, че този род се е разбунтувал срещу Бога и Ситовите наследници не трябва да създават семейства с Каиновите дъщери. Създателят искаше Ситовият род да остане отделен и да изявява Твореца и характера Му. Но Сатана не хареса това. Той обърна внимание на Ситовите наследници и им внуши, че опаковката е по-важна от съдържанието, затова е прекрасно да се женят за Каиновите наследнички и така да се обединят “в името на човека”. Бог обаче прекрати този икуменизъм. Беше дал 1600 години благодатно време, но когато то изтече, икуменизмът беше изтрит от лицето на земята чрез Потоп.
Но хората не бяха на същото мнение:
Битие 11:4. И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.
Бог е казал да се разпръснем, ама има много здраве! Хайде стига с тези нареждания! Ние не сме законници. Вече сме под благодат!! Бог е любов и искd “да сме едно”, затова нека да сме едно!
И ...строежът започна!
Но Бог отново се оказа инатлив и отхвърли подобно обединение, като разбърка езиците на икуменистите... Отново разделението беше дошло от Него, а опитът за единство – от Сатана.
След няколко века Бог извика Авраам и му каза да излезе от мястото, в което се беше устроил и да тръгне на дълъг път. Достатъчно е живял в присъствието на езичници – беше време да започне да отделя скъпоценното от нищожното.
Когато след няколко века потомците бяха изпратени в Египет и настана време да приключи робството им, Мойсей бе избран да води Божия народ. И отново Бог каза:
Второзаконие 7:1. Когато Господ твоят Бог те въведе в земята, в която отиваш да я притежаваш, и изгони много народи от пред тебе, хетейците, гергесейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците, седем народа по-големи и по-силни от тебе,
3. да се не жениш между тях, и да не даваш дъщеря си на сина му, нито да вземаш неговата дъщеря за своя син;
4. защото ще отвърнат синовете ти от да Ме следват, за да служат на други богове, и така ще пламне против вас гневът на Господа, който скоро ще те изтреби.
“Не можете да се събирате с езичници и да ми останете верни!”
Такива примери има в Божието слово в изобилие. Всеки от тях служи като предупреждение за следващите поколения, че Бог не приема смесване между тези, които са от Неговото семейство и Го познават, с други, които нямат правилната вяра и това, което изповядват, отклонява от Него.
Защо казвам всичко това?
През изминалите 6 хилядолетия всички предупреждения от Божия страна са били пренебрегвани от Божиите деца, като са влизали в единение с езичници (семейство, сътрудничество, служене), което винаги е завършвало с упадък на “икуменистите” и гонения за верните!
Странно е, че като народ на Библията не разбрахме и не се поучихме от грешките, посочени в Божието слово и решихме отново да минем по пътищата, извървени от предишните поколения. Причината, погледната от страна на желанието повече хора да станат членове на църквата, е оправдана и вероятно се гледа на нея с одобрение, но какво се крие под повърхността й и накъде води тя? И за какво всъщност става дума?
Господ каза:
Матей 28:19. Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух,
20. като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин].
Един учебник, около който се събраха представители на Петдесятната, Баптистката и други църкви, стана притегателна сила за адвентистите и сега всички ще се учат как да увеличат броя на членовете си от него. Бих разбрал подобен интерес от страна на другите деноминации: те не са далеч от света – мнозина приемат за нормална употребата на алкохол, цигари, кафе и нечисто месо; на светски представления, козунаци и яйца, “дискотечни” богослужения и рок-хваления. Но църквата, която претендира, че е Божията невяста, да търси начини за увеличаване броя на вярващите чрез учебник от светски учени или от други деноминации е необяснимо. Не каза ли Бог какво трябва да прави Неговия народ и как да достигне света? Не нареди ли Господ Исус Христос:
Матей 28:19. Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух,
20. като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин].
Братя и сестри, когато човек наруши едно нещо, нарушава всичко. Така казва Бог чрез апостол Яков. Но когато нарушава всичко, тогава на какво основание твърдим, че вършим Божията воля? Малко ли е това, че вече жените носят мъжки дрехи и в богослуженията навлиза светска музика? Дори само това е достатъчно Бог да напусне църквата. Но явно отстъплението е пълно, затова следва ръкополагането на жени за старейшини и пастори, тортонади, канене на представители на други деноминации на амвона и т.н. А сега и един скрит икуменизъм, с доста “братска” помощ за увеличаване членската маса и на другите деноминации! Във 2 Солунци апостол Павел пише_
2 Солунци 2:1. А колкото за пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събиране при Него молим ви, братя,
2. да не се поклащате лесно от здравия разсъдък, нито да се смущавате било от дух, било от слово, или от послание, уж от нас изпратено, като че ли вече е настанал денят на Господа.
3. Никой да не ви измами по никой начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта...
Ако ставащото не е отстъпление, то какво е? Мислим ли, че Бог плаче, когато вижда начините, използвани за растеж на църквата? И не се ли повтарят думите на Господ Исус Христос:
Матей 23:15 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! защото море и суша обикаляте за да направите един прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас.
Защото, както казва един пастор, кръщаването след подобен начин на привличане прави от сухите грешници мокри грешници и нищо повече!
До момента, до който не се покаем за делата и поведението си, и като отделни личности, и като църква, и не започнем да работим по Божия начин:
Йоан 20:21 ...Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.,
а търсим светски средства за привличане на членове, не само няма да има успех Божието дело, но и това, което е свършено, ще бъде от нас, а не от Бога. А щом не е от Него, няма благословение нито за този, който е свършил нещо, нито за другия, който го е последвал. И както Господ каза:
Матей 15:14.Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.
Господ ясно и категорично предупреди Божия народ на последното време, че състоянието на църквата е плачевно, въпреки че се счита за богата. Но тя е богата не само със знание, но и с гордост и не вижда, че й е нужно смирение. Думата “лаодикийци” би трябвало да ни накара да пребледнеем от ужас, вместо да ни увеличава самочувствието. Защото ние зависим от Бога, а не Той - от нас. И накрая може да се окаже, че въпреки увереността ни, че сме последната църква, сме станали толкова неприятни на Спасителя, че Той да ни избълва от устата Си.
Благодатното време е към края си. Но преди то да свърши за света, ще приключи за нас. Затова е добре да мислим кой от двата пътя ще изберем – дали ще служим на Бога, или на противника Му. И да помним:
Йоан 15:1. Аз съм истинската лоза, и Отец ми е земеделецът.
2. Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва; и всяка що дава плод, очистя я, за да дава повече плод.
3. Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих.
4. Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от самосебе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мене.
5. Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо
Йоан 15:6. Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка, и изсъхва; и събират ги та ги хвърлят в огъня, и те изгарят.
Дано да се осъзнаем и да оставим Бог да върши делото Си така, както Той е наредил, а не както на нас ни е скимнало, особено пък като пълним с нашите действия другите църкви, участвайки в подобни икуменически проекти за растеж на ВСИЧКИ деноминации!