Източник: Amazing Discoveries
(В съкращение)
На Уолтър Файт е забранено да проповядва в Европа поради обвинения в антисемитизъм, отправени от представители на крайно либерално адвентно списание в Германия, което редовно публикува и статии против духът на пророчеството. Без да бъде изслушан и без да му бъде дадена възможност да се защити, Интер-Европейската дивизия изпраща безпрецедентно бързо писмо, обявяващо забрана да проповядва в Европа – нещо, което не се е случвало дори в случаите на явно отстъпление от адвентната вест. Отговорът на този мъж на вярата, стоящ на твърдите позиции на Тройната ангелска вест и Духа на пророчеството, е изключително показателен. Нека с молитва и духовно посвещение сами преценим къде се намираме в тази последна фаза на Великата борба, когато Църквата на адвентистите от седмия ден е подложена на жестоки атаки като последен бастион на протестантизма.
(В съкращение)
На Уолтър Файт е забранено да проповядва в Европа поради обвинения в антисемитизъм, отправени от представители на крайно либерално адвентно списание в Германия, което редовно публикува и статии против духът на пророчеството. Без да бъде изслушан и без да му бъде дадена възможност да се защити, Интер-Европейската дивизия изпраща безпрецедентно бързо писмо, обявяващо забрана да проповядва в Европа – нещо, което не се е случвало дори в случаите на явно отстъпление от адвентната вест. Отговорът на този мъж на вярата, стоящ на твърдите позиции на Тройната ангелска вест и Духа на пророчеството, е изключително показателен. Нека с молитва и духовно посвещение сами преценим къде се намираме в тази последна фаза на Великата борба, когато Църквата на адвентистите от седмия ден е подложена на жестоки атаки като последен бастион на протестантизма.
Скъпи брат Верталие, (...)
Като адвентисти от седмия ден сме призовани да представяме определена вест – Тройната ангелска вест, която ще завърши с тръбния призив към всички, хваната в примката на Вавилон: „Излезте от нея, люде мои!” Фалшивите идеологии трябва да бъдат демаскирани и Вавилон да бъде изобличен. В противен случай никой няма да знае от какво трябва да излезе. Тръбата трябва да издаде ясен звук, за да могат хората да се наредят под Господнето знаме. Това е целта на моите лекции и това трябва да е целта на всеки адвентен евангелизатор, както сме съветвани „да не допускаме нищо друго да заема нашите умове”. Съвременните вавилонски идеологии са тясно свързани с буквалната държава Израел и следователно трябва да бъдат извадени на показ като фалшификация. Тази е единствената цел на моите лекции. Проповядването на Тройната ангелска вест създава дискомфорт у тези сред нас, които желаят да бъдат политически коректни и са склонни да жертват истината заради приемането им от света. Съвременните икуменически тенденции в нашите среди замъгляват представянето на трите ангелски вести и изглежда, че наши представители в Европа (както бе отразено наскоро в германско адвентно списание) не могат да си обяснят защо ние вярваме, че папството е антихристът или защо църквата е сметнала за необходимо да разпространява „Великата борба”. Нима не сме предупредени да не правим икуменически съюзи и няма ли това да е камък за препъване пред разпространяването на нашата вест? Защо не се чува нито дума на протест, когато фалшиви практики навлизат в църквата? Повечето ръководители изглеждат незаинтересовани, когато духовното формиране нахлува сред нас като потоп въпреки факта, че то се корени в йезуитската духовност (за което се говори обстойно в лекцията ми „Йезуитите и Контрареформацията”). Стигаме още по-далеч, като рекламираме подобни книги в официални църковни публикации. Защо нямаше публично смъмряне, когато говорител в един от нашите институти в Европа подкрепи благословението от вещици Уика и защо на този говорител бе позволено да говори в други адвентни институти? Дали към замесените в случая бяха изпратени изобличителни писма? Осъзнавам, че проблемът съществува не само в Европа и че други институти са позволявали на йезуити и други подобни говорители да изнасят теми пред адвентни форуми. Защо нашите младежи биват отклонявани от правия път на официални събирания с музика и представления, които нямат нищо общо с небето? Гледах шокиращи видеоматериали на младежи и църковни ръководители в Европа, участващи в мероприятия, които биха накарали дори други деноминации да се изчервят. Толкова ли сме свикнали с отстъплението, че загрижени братя да плачат между предхрамието и олтара за злините, които се вършат в Израел? Дори председатели на съединения са изразявали пред мене лично най-дълбоката си покруса от тези неща. И отново, осъзнавам, че проблемът е световен, но обстоятелството, че ръководството води в този път на отстъпление е наистина изумително. Защо става така, че с готовност възприемаме практиките на неадвентните мегацъркви и теологията на „новата църква”, които превръщат нашата вест и евангелизация в „коригиране на социални несправедливости”, вместо да я правят вест за спасение? Изглежда, че това е новата вълна. Тези, които проповядват подобни теми, получавали ли са някога укорителни писма? Редно ли е тези нови методи да бъдат набивани в главите на нашите студенти и те да приемат такива практики, след като сме съветвани от Духа на пророчеството да бягаме от подобни неща? Предупредени сме, че всичко това ще нахлува като потоп. Наистина ли искаме да се превърнем в изпълнение на това пророчество или ще направим всичко по силите си да го спрем? Защо нямаше официално изобличително писмо от Европа, когато повечето делегати от този географски район гласуваха против изясняването на нашата позиция относно буквалното сътворение в шест дни? Защо еволюционните идеологии не само се приемат в нашите редици, но и „князете израелеви”, които трябва да водят стадото по старите пътеки, се свързват публично с това отстъпление? Когато свидетелствата, в които някога се е вярвало, биват маргинализирани и захвърлени на „бунището на литературата от деветнадесети век”, тогава неизбежно ще дойде и пътят на погибелта. Защо на водещи личности се позволява да омаловажат и осмиват свидетелствата, без да се предприемат никакви мерки против тях? Нима Духът на пророчеството не е част от нашите основни учения? Какво е становището на Европа, когато стане въпрос за ръкополагането? Независимо какво е личното ни становище, защо се чува грохотът на заплахата за отцепване от нашите редици, тъй като галени теории се поставят над църковното единство? Нима Христос се е молил напразно за единство? Необходимо ли е да печатаме допълнителни разводнени и с евангелистка насоченост съботноучилищни уроци, за да избягваме идеите, изразени в Духа на пророчеството, и по този начин да създаваме разделения в църквата в Европа и по целия свят? Списъкът може да бъде продължен, но ще спра до тук. Има много гласове на загриженост по тези въпроси, като немаловажен е и този на пастор Тед Уилсън, който се издига като маяк на надеждата, и аз вярвам, че Бог го е поставил „за такова време каквото е това”. Срамно е как някои от нашите хора са се отнасяли и все още се отнасят към него. Не можем повече да мълчим пред лицето на всичко това, защото в противен случай ще бъдем „намерени за недостатъчни”. Ще трябва да посрещнем тези предизвикателства с пълен напред („Пред нас има айсберг – сблъскайте се с него!”) и нека Бог да е милостив към нас по време на пресяването, което неизбежно ще дойде. Що се отнася до масонството и йезуитите, тези теми са ясно очертани в Духа на пророчеството и смятам, че една допълнителна дискусия няма да бъде плодотворна. Ако пренебрегваме Духа на пророчеството, как въобще ще разберем нашата адвентна мисия? Затова нищо, което бих могъл да кажа, няма да промени твоите идеи. Обяснил съм моя случай в миналото и до днес не съм получил отговор относно тези документи, които отново прилагам за пояснение. Бих искал да те уверя, че с цялото си сърце обичам Христос и Неговата истина, както е била дадена на нашите пионери. Вярвам, че тази църква ще стигне до Царството и аз ще продължа да правя всичко по силите си, за да водя хората в нейните редици. Моля се църквата да се обедини върху истинската адвентна вест, която е била проповядвана от 1842 до 1846 г. {GCB, April 6, 1903 par. 35; 1 MR 52.2}. Благодаря на Бога за пионерите и за благочестивите адвентисти, които едва през 1952 г. публикуваха под егидата на Генералната конференция първото ни изложение на основните учения в книгата „Принципите на живота”. Стоя зад този адвентизъм и с Божията воля няма да се помръдна. Бих желал да отправя апел към тебе с думите от Духа на пророчеството: „Сега адвентистите от седмия ден трябва да застанат най-отпред, отделени и ясно очертани, народ управляван от Господ като Негово притежание. Докато не го направят, Той не може да се прослави в тях. Истината и заблудата не могат да стоят в съюз. Нека сега застанем там, където Господ е казал, че трябва да стоим... Трябва да се стремим към единство, но не на ниското ниво на придържането към светската политика и единство с популярните църкви” --Lt 113, 1903. {2MCP 559.2}
Твой брат в Христос Уолтър Файт
Като адвентисти от седмия ден сме призовани да представяме определена вест – Тройната ангелска вест, която ще завърши с тръбния призив към всички, хваната в примката на Вавилон: „Излезте от нея, люде мои!” Фалшивите идеологии трябва да бъдат демаскирани и Вавилон да бъде изобличен. В противен случай никой няма да знае от какво трябва да излезе. Тръбата трябва да издаде ясен звук, за да могат хората да се наредят под Господнето знаме. Това е целта на моите лекции и това трябва да е целта на всеки адвентен евангелизатор, както сме съветвани „да не допускаме нищо друго да заема нашите умове”. Съвременните вавилонски идеологии са тясно свързани с буквалната държава Израел и следователно трябва да бъдат извадени на показ като фалшификация. Тази е единствената цел на моите лекции. Проповядването на Тройната ангелска вест създава дискомфорт у тези сред нас, които желаят да бъдат политически коректни и са склонни да жертват истината заради приемането им от света. Съвременните икуменически тенденции в нашите среди замъгляват представянето на трите ангелски вести и изглежда, че наши представители в Европа (както бе отразено наскоро в германско адвентно списание) не могат да си обяснят защо ние вярваме, че папството е антихристът или защо църквата е сметнала за необходимо да разпространява „Великата борба”. Нима не сме предупредени да не правим икуменически съюзи и няма ли това да е камък за препъване пред разпространяването на нашата вест? Защо не се чува нито дума на протест, когато фалшиви практики навлизат в църквата? Повечето ръководители изглеждат незаинтересовани, когато духовното формиране нахлува сред нас като потоп въпреки факта, че то се корени в йезуитската духовност (за което се говори обстойно в лекцията ми „Йезуитите и Контрареформацията”). Стигаме още по-далеч, като рекламираме подобни книги в официални църковни публикации. Защо нямаше публично смъмряне, когато говорител в един от нашите институти в Европа подкрепи благословението от вещици Уика и защо на този говорител бе позволено да говори в други адвентни институти? Дали към замесените в случая бяха изпратени изобличителни писма? Осъзнавам, че проблемът съществува не само в Европа и че други институти са позволявали на йезуити и други подобни говорители да изнасят теми пред адвентни форуми. Защо нашите младежи биват отклонявани от правия път на официални събирания с музика и представления, които нямат нищо общо с небето? Гледах шокиращи видеоматериали на младежи и църковни ръководители в Европа, участващи в мероприятия, които биха накарали дори други деноминации да се изчервят. Толкова ли сме свикнали с отстъплението, че загрижени братя да плачат между предхрамието и олтара за злините, които се вършат в Израел? Дори председатели на съединения са изразявали пред мене лично най-дълбоката си покруса от тези неща. И отново, осъзнавам, че проблемът е световен, но обстоятелството, че ръководството води в този път на отстъпление е наистина изумително. Защо става така, че с готовност възприемаме практиките на неадвентните мегацъркви и теологията на „новата църква”, които превръщат нашата вест и евангелизация в „коригиране на социални несправедливости”, вместо да я правят вест за спасение? Изглежда, че това е новата вълна. Тези, които проповядват подобни теми, получавали ли са някога укорителни писма? Редно ли е тези нови методи да бъдат набивани в главите на нашите студенти и те да приемат такива практики, след като сме съветвани от Духа на пророчеството да бягаме от подобни неща? Предупредени сме, че всичко това ще нахлува като потоп. Наистина ли искаме да се превърнем в изпълнение на това пророчество или ще направим всичко по силите си да го спрем? Защо нямаше официално изобличително писмо от Европа, когато повечето делегати от този географски район гласуваха против изясняването на нашата позиция относно буквалното сътворение в шест дни? Защо еволюционните идеологии не само се приемат в нашите редици, но и „князете израелеви”, които трябва да водят стадото по старите пътеки, се свързват публично с това отстъпление? Когато свидетелствата, в които някога се е вярвало, биват маргинализирани и захвърлени на „бунището на литературата от деветнадесети век”, тогава неизбежно ще дойде и пътят на погибелта. Защо на водещи личности се позволява да омаловажат и осмиват свидетелствата, без да се предприемат никакви мерки против тях? Нима Духът на пророчеството не е част от нашите основни учения? Какво е становището на Европа, когато стане въпрос за ръкополагането? Независимо какво е личното ни становище, защо се чува грохотът на заплахата за отцепване от нашите редици, тъй като галени теории се поставят над църковното единство? Нима Христос се е молил напразно за единство? Необходимо ли е да печатаме допълнителни разводнени и с евангелистка насоченост съботноучилищни уроци, за да избягваме идеите, изразени в Духа на пророчеството, и по този начин да създаваме разделения в църквата в Европа и по целия свят? Списъкът може да бъде продължен, но ще спра до тук. Има много гласове на загриженост по тези въпроси, като немаловажен е и този на пастор Тед Уилсън, който се издига като маяк на надеждата, и аз вярвам, че Бог го е поставил „за такова време каквото е това”. Срамно е как някои от нашите хора са се отнасяли и все още се отнасят към него. Не можем повече да мълчим пред лицето на всичко това, защото в противен случай ще бъдем „намерени за недостатъчни”. Ще трябва да посрещнем тези предизвикателства с пълен напред („Пред нас има айсберг – сблъскайте се с него!”) и нека Бог да е милостив към нас по време на пресяването, което неизбежно ще дойде. Що се отнася до масонството и йезуитите, тези теми са ясно очертани в Духа на пророчеството и смятам, че една допълнителна дискусия няма да бъде плодотворна. Ако пренебрегваме Духа на пророчеството, как въобще ще разберем нашата адвентна мисия? Затова нищо, което бих могъл да кажа, няма да промени твоите идеи. Обяснил съм моя случай в миналото и до днес не съм получил отговор относно тези документи, които отново прилагам за пояснение. Бих искал да те уверя, че с цялото си сърце обичам Христос и Неговата истина, както е била дадена на нашите пионери. Вярвам, че тази църква ще стигне до Царството и аз ще продължа да правя всичко по силите си, за да водя хората в нейните редици. Моля се църквата да се обедини върху истинската адвентна вест, която е била проповядвана от 1842 до 1846 г. {GCB, April 6, 1903 par. 35; 1 MR 52.2}. Благодаря на Бога за пионерите и за благочестивите адвентисти, които едва през 1952 г. публикуваха под егидата на Генералната конференция първото ни изложение на основните учения в книгата „Принципите на живота”. Стоя зад този адвентизъм и с Божията воля няма да се помръдна. Бих желал да отправя апел към тебе с думите от Духа на пророчеството: „Сега адвентистите от седмия ден трябва да застанат най-отпред, отделени и ясно очертани, народ управляван от Господ като Негово притежание. Докато не го направят, Той не може да се прослави в тях. Истината и заблудата не могат да стоят в съюз. Нека сега застанем там, където Господ е казал, че трябва да стоим... Трябва да се стремим към единство, но не на ниското ниво на придържането към светската политика и единство с популярните църкви” --Lt 113, 1903. {2MCP 559.2}
Твой брат в Христос Уолтър Файт
RSS Feed
