„Господ е обещал, че където овчарите не са верни, Той сам ще се заеме със стадото. Господ никога не е оставял стадото напълно зависимо от човешки инструменти. Но дните на очистване на църквата приближават бързо. Бог ще има един чист верен народ. В мощното пресяване, което скоро ще настъпи, силата на Израел ще може да се измери по-добре. Знаменията разкриват, че „веялката” е в ръката Му и Той скоро ще очисти храма Си.

      Наближават дни, когато ще има голямо объркване и смущение. Облечен в ангелски дрехи Сатана ще измамва, ако е възможно и самите избрани. Ще има много богове и много господари. Ще духа „всеки вятър на учение”. Тези, които отдават най-висока почит на така наречената „лъженаука”, тогава няма да бъдат водачи. Тези, които са се доверили на интелекта, гения или таланта, тогава няма да стоят начело на верните. Те не са вървели в крак със светлината… В последното тържествено дело ще участват малцина от великите хора. Те са самодоволни, независими от Бога и Той не ще може да ги използва. Господ си има верни служители, които ще се видят във времето на пресяването и изпитанието…..

      Всички, които носят украшението на светилището, но не са облечени с Христовата праведност, ще се появят в срамотата на собствената си голота.” (Свидетелства към църквата, т. 5. стр.78, 79).

                                     II част

                           ЛИЧНА ИСТОРИЯ

                                 Гари Джили

     Как се случи това? Какво е променило нашето послани е от сила в комедия? Голяма част от отговора се крие в почти на пълното възприемане на психологията в християнската общност.
         Тук споделям своята опитност.
       Първата ми среща с нахлуването на психологията в църквата беше в  последната ми година на библейския колеж през 1972 година. Подготвяйки се за пастор в Библейския институт „Муди”, бях потънал в изучаването на Писанията и теологията. Като студент в горните класове бях длъжен да мина курс по „пасторско консултиране”, който се оказа почти идентичен с курса по психология, който бях взел в Университета на Вирджиния. Същата година ме помолиха, заедно с няколко други, да бъда отговорник в общежитието. Като част от подготовката бяхме обучени в най-новата мания в поп-психологията, която, между другото, оттогава е изхвърлена на купчината от боклуци в психологията.

                                                       ЧАСТ I

                                       Пазарноустремената църква

                                                      Гари Джили
                            
      Църквата, както се наблюдава през цялата й история, ми напомня много на
недодялан голфзамах. Постоянно преминава от една крайност в друга, през коригиране, недостиг, търсене и разочарование. Понякога разбира нещата правилно до средата, но да повтори този подвиг е рядко.
       Вземете например движението за църковен растеж. След като се наблюдаваше голяма част от църквата да се задоволява с  нищожни резултати, някои решиха, че за нея трябва да има по-добра възможност. Тя не проникваше в обществото, не привличаше масите, нито имаше значително влияние за благовестието. Това не се дължеше на безгрижието на лидерите, изглежда, че им липсваха инструментите на знанието, за да осъществи промяна. Евангелието  все още беше „Божия сила за спасение” (Рим. 1:16), но това бе отхвърлено с лека ръка от твърде много хора. Изглежда,че бяха
необходими нови методи, за да се достигнат изгубените, нови техники за да се насърчи църквата, нови работни пакети за вестта на благовестието.
      Беше ни казвано, че хората не отхвърлят Христовото евангелие, а само остарелите, непривлекателни форми, философии и методи. Именно тези изказвания трябва да бъдат разгледани.

          Голяма привилегия е да бъда на конгреса на ASI (Адвентна организация на миряните). ASI е една от големите  мисионерски организации на Бога, която е страхотно  благословение за евангелизирането на целия свят от Църквата на адвентистите от седмия ден. Искам да знаете, че Генералната конференция ви оценява и е възхитена от вашите силни подкрепящи мероприятия и много поддържащи дейности, което е характерът на тази динамична организация.  Вашият акцент върху спечелването на души чрез силата на Светия Дух е как Бог иска да работите - споделяне на Христос на пазара! Вашата подкрепа на толкова много евангелизаторски проекти на църквата е вълнуваща - проекти, като „еднодневна църква” и „еднодневно училище” и много други прекрасни проекти . Неотдавна имах привилегията да присъствам на конференцията на ASI - Европа в Констанц, Германия, и да видя стотици всеотдайни, енергични, изпълнени с Духа членове на църквата, които искат да изпитат съживление и реформация, като акцентът пада на мисията за евангелизаторска работа на Европейския континент. Моля да се молим за нашите братя и сестри в Европа, тъй като те молят Господ за подновяване на чувството за мисия, за да разгласят вестта на трите ангела със сила  в това светско и материалистично общество. Има милиони хора в Европа и в целия свят, които чакат адвентистите от седмия ден да се изправят, да говорят и да споделят скъпоценното библейско послание на  Откровение 14 гл.

      В историята на древния Израел имаше един съдия, който ожидаше Господа и чакаше знак от Него, за да се изяви. Но човешките му страсти бяха по-нетърпеливи от ожидането. И там е записано:  „Но майка му и баща му не знаеха, че това беше от Господа и че Той търсеше причина…” (Съдии 14:4). Самсон не знаеше, майка му и баща му не знаеха… Но Божият план продължаваше да се осъществява.
     3 Царе 15:15. „Така царят не послуша людете, защото това стана от Господа, за да се изпълни словото, както Господ беше говорил…”. Кога властващите слушат людете? По времето на съдиите? По време на царете или днес? О, да! Имаше един управител, който послуша гласа на народа: „Тогава Пилат, като искаше да угоди на народа…” (Марк 15:15). Няма смисъл да продължавам. Четящите този сайт добре жонглират с Библията и Духа на пророчеството, когато трябва да защитят собствената си теза – независимо от коя страна на масата са. Но по-важното е всички да осъзнаем, че е време на яко стръскване и да не забравяме, че преди нас се трудиха и пожертваха хора като Петър и Йоан, които без да се замислят, казаха: „Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете” ( Деяния 4:19 ).

             ...днес вие станахте народ на Господа, вашия Бог”(Вт.27:9)

         Преди известно време гледах телевизионно предаване, посветено на истината за  живота и смъртта на Исус Христос и на плодовете от влиянието, което Той е имал върху народите, след като е възкръснал. Участваха: разследващ журналист, който представи историческите и последните съвременни факти, доказващи безпогрешно библейската истина; теолог (католик); историк; и водещ предаването журналист. Едно от показаните събития след възкресението на Исус Христос беше Петдесетница, разиграна от актьори евреи. Художествено бе показана скръбта на учениците, събрани на едно място, от загубата на Месия. Моментът на изненадата им, когато Светият Дух навлиза между тях и изпълва цялата къща, няма да забравя никога. Има творци с богат дух, който ги прави способни да почувстват библейските истини по-силно от някои християни. Забележителен беше коментарът на участниците. Всеки от своята гледна точка призна, че вследствие на изпълването на учениците с Духа фактът е неоспорим – те добиват умение да говорят, а народите – умение да слушат учение, за което са чували или не са чували, но сега разбират, приемат, кръщават се в единственото име на Исус Христос и се присъединяват към малката църква.

            6. Качеството на църквата е постижимо

           Шварц знае точно какво е постижимо при изграждането и какво не.

        „Многократният растеж е това, което ние не можем да постигнем. Нашата работа би трябвало да се концентрира върху изграждането на качествената църква“ („Естественото развитие на църквата“, стр. 31)
        „Тъй като нямаме никакъв контрол над всичко извън църквата, трябва да се концентрираме върху ограничаване на вътрецърковните фактори, които препятстват растежа и умножаването. Така църковното развитие се случва от самосебе си.“ (Стр.10)
        „Естественото развитие на църквата е обявяване на война срещу всеки опит да искаме да строим Христовата църква със собствени сили... Когато и да опитаме (може би на базата на нашето незнание, може би от духовна гордост) да приложим неефективни методи – тогава действаме със собствените си сили, макар ние самите искрено да сме имали предвид нещо съвсем различно“ (стр. 126).

       Има ли връзка между Програмата за естествено развитие на църквата, целеустремената  църква  на  Рик  Уорън   и  асоциацията  „Уилоу  Крийк”  на Бил Хайбъл?      

          Част I

        Въпреки всички неопровержими доказателства, че Програмата за естествено развитие на църквата (ЕРЦ) е икуменическа по своя характер и същност, мнозина все още отхвърлят представените факти, тъй като съзнават, че самата дума „икуменизъм” би отблъснала не само адвентистите, но и голям брой консервативни протестанти. Това са неопровержимите доказателства, които не могат да бъдат оборени дори с твърдения за неразбиране на текста и контекста.
       1.Създателят на програмата ЕРЦ Кристиян Шварц е основател на Икуменически енорийски институт.
         2.Официалната уеб страница на ЕРЦ твърди, че става въпрос за икуменизъм.
        3.Голяма част от протестантските църкви, които провеждат програмата, не крият нейната икуменическа насоченост.

(или какво се случва в ЦАСД днес)
АВТОР ЛЮИС УОЛТЪН

Когато видя книга, написана от йезуит и занимаваща се с някой въпрос, свързан с края на времето, правя всичко възможно, за да прочета. В купчината за изследване в моята католическа алма матер открих една такава (Heinrich Fries, Karl Rahner, Einigung der Kirchen-reale Moeglichkeit, Freiburg im Breisgau Germany:Verlag Herder, 1983).

... Авторите й бяха европейски йезуити, единият от които бе толкова прочут, че в теологичните кръгове името му е станало добре познато: Карл Ранър. Тя е озаглавена “Единството на църквите – една действителна възможност” и съдържа план, който да върне протестантските църкви под “чадъра” на Рим. Подробностите си заслужават част от вашето време.

                                          (Есе)
     Когато се разполагам в картината, представена от Йоан в „Откровението”, гл. 14, един обобщен образ се изгражда пред погледа ми – вярващият в Бог човек подготвен да бъде един измежду зрелите класове в небесната житница, готов за съда, представляван от „Един, Който… имаше на главата си златен венец, а в ръката си остър сърп”. Но за да осмисля това видение, което се намира в края на главата, търся връзката с другите две важни предхождащи го видения. Първото е от 1 до 5 стих, и второто – от 6 до 13 стих.