Преди много, много  години един велик цар, който не познаваше Бога, беше изпратен да изпълни Божието намерение за еврейския народ и сам да се запознае със Създателя на всемира. Този владетел не знаеше какво е поражение на бойното поле и бързо разширяваше пределите на империята си. Царят не само завладяваше земите на околните народи, но беше и голям любител на красотата. Всичко, което излизаше от ръцете на архитектите му, смайваше посетителите на величествения град построен от него. Този цар, чиято слава се носеше извън границите на страната му, се беше обградил с дебели непревземаеми стени.

Деяния 2:17 "И в последните дни, казва Бог,
ще излея от Духа Си на всяка твар;
и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват,
юношите ви ще виждат видения
и старците ви ще сънуват сънища.   

   Вероятно всеки си е задавал въпроса: Защо Бог не забрани на Адам и Ева да се доближават до дървото за познаване доброто и злото? Щом е любов, би трябвало да унищожи Сатана или да пусне електрически ток по бодливата мрежа около опасния обект. Така нямаше да има грях и ние да страдаме за чуждите постъпки. А можеше въобще да не сътвори Луцифер. Да знаеш, че някой ще ти създаде толкова главоболия и да го извикаш в живот не говори много добре!
   Има логика в подобни разсъждения, но тя до голяма степен е изкривена. Обърнали ли сте внимание на описанието, което Бог даде за най-прекрасното Си творение?