В живота има различни ситуации: за някои желаем да разкажем на всеки срещнат и се гордеем с ролята си в тях; за други дори не си спомняме и ги минаваме в графата “Маловажни” или “Неутрални”. Има и отрицателни, при които сме реагирали неправилно и не обичаме да ни ги припомнят. Но най-неприятни са т. нар. “Неудобни” положения. Докато при отрицателните едно извинение може да свърши работа, то конфузните ситуации трудно се забравят и споменът за тях трае понякога цял живот. Обикновено те са свързани с неочаквано поставяне в неудобно положение и почти винаги имат морално измерение. Например, такава ситуация може да се получи, когато се окаже, че ципът на панталона се е отворил по време на среща с важна личност; или пък  детето, което е било на училище, вместо да се върне според часовете, които има, е дошло по-рано и е заварило родителите си в интимни ласки.
    Такива ситуации са много неприятни и понякога травмират изпадналите в подобно положение за дълъг период от време. И все пак има нещо, което е добро: колкото и дълго мислите ни да ни връщат към такъв момент, резултатът от съответната случка  може ни оказва влияние само докато сме живи.
  Библията, обаче, предупреждава, че има опасност да изпаднем в конфузна ситуация, която ще има вечни последици и резултата от нея няма да може да променим никога, защото времето ще е свършило.
   Една такава възможност Господ Исус Христос посочи в Притчата за добрия и лошия слуга.

(Няколко цитата от Елън Уайт)

  Служителите не трябва да превръщат в практика използването на измислени случки, анекдоти, шеги  и смешни истории, които предизвикват смях, лекомислия и несериозност у слушателите.  Не трябва да се допускат никакви драматизирани елементи  или някакви нагласени изкуствено разиграни сценки или театрални представления. Проповедникът не  е избран да стои пред народа като актьор, представящ разнообразие и веселие, а учител на тържествена истина. Всякакви прояви от този характер носят крайно неодобрение на Небето. Ние не трябва да смесваме комичното, низкото и леко развлекателното с великото, вечното, святото. Нека никой не смята, че Бог ще приеме методи на работа, при които проповядващият играе някаква роля, прави се на клоун или участва в каквато и да е била театралност. (Ревю енд Хералд, 1897 г. англ. изд.)

   Преди много, много  години един велик цар, който не познаваше Бога, беше изпратен да изпълни Божието намерение за еврейския народ и сам да се запознае със Създателя на всемира. Този владетел не знаеше какво е поражение на бойното поле и бързо разширяваше пределите на империята си. Царят не само завладяваше земите на околните народи, но беше и голям любител на красотата. Всичко, което излизаше от ръцете на архитектите му, смайваше посетителите на величествения град построен от него. Този цар, чиято слава се носеше извън границите на страната му, се беше обградил с дебели непревземаеми стени.

Деяния 2:17 "И в последните дни, казва Бог,
ще излея от Духа Си на всяка твар;
и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват,
юношите ви ще виждат видения
и старците ви ще сънуват сънища.   

   Вероятно всеки си е задавал въпроса: Защо Бог не забрани на Адам и Ева да се доближават до дървото за познаване доброто и злото? Щом е любов, би трябвало да унищожи Сатана или да пусне електрически ток по бодливата мрежа около опасния обект. Така нямаше да има грях и ние да страдаме за чуждите постъпки. А можеше въобще да не сътвори Луцифер. Да знаеш, че някой ще ти създаде толкова главоболия и да го извикаш в живот не говори много добре!
   Има логика в подобни разсъждения, но тя до голяма степен е изкривена. Обърнали ли сте внимание на описанието, което Бог даде за най-прекрасното Си творение?