Обединяването на църквата със света
ЧАСТ ПЪРВА
След това аз видях Сатана да се съветва с ангелите си и да обсъждат какво са постигнали. Вярно, бяха накарали поради страх от смъртта някои боязливи души да отхвърлят истината. Но много, дори от най-страхливите, след като приемаха истината, се освобождаваха от всеки страх и боязливост. Като свидетелстваха за смъртта на братята си, за тяхната твърдост и търпение, те знаеха, че Бог и ангелите ги подпомагат да понасят такива страдания и ставаха дръзновени и безстрашни. И когато биваха призовавани да отдадат живота си, запазваха вярата си с такова търпение и твърдост, които принуждаваха дори техните убийци да треперят. Сатана и ангелите му решиха, че има друг, много по-успешен начин за погубването на души, който в края би се оказал много по-сигурен. Макар че християните трябваше да страдат, окуражаващата ги твърдост и светла надежда правеха и най-слабите силни и им даваха способност да се приближават без страх към кладата и пламъците. Те подражаваха на благородното държание на Христос, когато бе стоял пред убийците Си. Чрез своята устойчивост и чрез Божията слава, която почиваше на тях, те убеждаваха много други в истината.
ЧАСТ ПЪРВА
След това аз видях Сатана да се съветва с ангелите си и да обсъждат какво са постигнали. Вярно, бяха накарали поради страх от смъртта някои боязливи души да отхвърлят истината. Но много, дори от най-страхливите, след като приемаха истината, се освобождаваха от всеки страх и боязливост. Като свидетелстваха за смъртта на братята си, за тяхната твърдост и търпение, те знаеха, че Бог и ангелите ги подпомагат да понасят такива страдания и ставаха дръзновени и безстрашни. И когато биваха призовавани да отдадат живота си, запазваха вярата си с такова търпение и твърдост, които принуждаваха дори техните убийци да треперят. Сатана и ангелите му решиха, че има друг, много по-успешен начин за погубването на души, който в края би се оказал много по-сигурен. Макар че християните трябваше да страдат, окуражаващата ги твърдост и светла надежда правеха и най-слабите силни и им даваха способност да се приближават без страх към кладата и пламъците. Те подражаваха на благородното държание на Христос, когато бе стоял пред убийците Си. Чрез своята устойчивост и чрез Божията слава, която почиваше на тях, те убеждаваха много други в истината.
Затова Сатана реши, че трябва да се приближава по един по-мек начин. Той бе вече покварил ученията на Библията и традициите, които трябваше да тласнат милиони към гибел, вече се вкореняваха дълбоко. Задържайки омразата си, той реши да не принуждава поданиците си към такова жестоко преследване, но да поведе църквата на борба за различни традиции, вместо за вярата, дадена веднъж завинаги на светиите. Като караше църквата да приема благоволения и почести от света под предлог, че по този начин получава известни привилегии, тя започна да губи Божието благоволение. Отбягвайки да проповядва точните истини, изключващи любителите на удоволствията и приятелите на света, тя постепенно изгубваше силата си.
Църквата днес не е отделеният и особен народ, какъвто беше, когато пламъците на преследването горяха против нея. Как е потъмняло златото! Как най-финото злато се е променило! Видях, че ако църквата винаги бе пазила своя особен свят характер, дадената на учениците сила на Светия Дух и днес би била с нея. Болните биха били лекувани, дяволите наказвани и изпъждани и тя би била мощна и страшна за враговете си.
Видях една много голяма група, изповядващи името на Христос, но Бог не ги признаваше за свои. Той не благоволеше в тях. Сатана сякаш бе приел религиозен характер и силно желаеше хората да мислят, че са християни. Той дори бе много загрижен те да вярват в Исус, в Неговото разпятие и възкресение. Сатана и ангелите му сами напълно вярват всичко това и треперят. Но ако тази вяра не предизвиква добри дела, и не води изповядващите я да следват себеотрицателния живот на Христос, Сатана не е обезпокоен, защото те само са приели Христовото име, а в сърцата си са все още плътски. И той може да ги използва за своя служба дори по-добре, отколкото, ако нямаха това изповедание. Прикривайки своята развала под името християни, те минават за такива въпреки неосветеното си естество и злите си неукротени страсти. Това дава повод на невярващите да хулят Христос и наистина притежаващите една неопетнена религия да бъдат злепоставяни.
Проповедниците поучават успокояващи неща, които да подхождат на плътските хора, изповядващи се за християни. Те не смеят да проповядват Исус и режещите истини на Библията, защото иначе тези плътски християни не биха останали в църквата. Но тъй като много от тях са богати, по-добре е да бъдат задържани там, макар че не са по-подходящи от Сатана и ангелите му. Сатана иска да бъде точно така. Религията на Исус е направена да изглежда народна и почетена в очите на света. На народа се казва, че онези, които изповядват религия, ще бъдат по-уважавани от света. Такива учения се отклоняват много далеч от ученията на Христос. Неговото учение и светът не могат да бъдат в съгласие. Онези, които Го следваха, трябваше да се откажат от света. Тези успокоителни неща произлизат от Сатана и неговите ангели. Те са съставили този план, а християните по име го провеждат. Приятни басни се проповядват и с готовност се приемат; и лицемери и открити грешници с усърдие се присъединяват към църквата. Ако истината е била проповядвана в нейната чистота, тя скоро би изключила тези хора. Но сега няма никаква разлика между изповядващите се за последователи на Христос и света. Видях, че ако това фалшиво покривало се отстранеше от членовете на църквата, би се открило такова нечестие, падение и поквара, че и най-слабото Божие чедо не би се поколебало нито за момент да нарече тези мними християни с истинското им име - деца на баща си, дявола, защото вършат неговите дела.
Исус и цялото небесно множество гледаха с отвращение на тази сцена.
И все пак Бог имаше свята и много важна вест за църквата. Ако тя се възприемеше, щеше да предизвика цялостна реформация, щеше да пробуди живото свидетелство, което би очистило лицемерите и грешниците и би довело църквата отново при Божието благоволение.
Църквата днес не е отделеният и особен народ, какъвто беше, когато пламъците на преследването горяха против нея. Как е потъмняло златото! Как най-финото злато се е променило! Видях, че ако църквата винаги бе пазила своя особен свят характер, дадената на учениците сила на Светия Дух и днес би била с нея. Болните биха били лекувани, дяволите наказвани и изпъждани и тя би била мощна и страшна за враговете си.
Видях една много голяма група, изповядващи името на Христос, но Бог не ги признаваше за свои. Той не благоволеше в тях. Сатана сякаш бе приел религиозен характер и силно желаеше хората да мислят, че са християни. Той дори бе много загрижен те да вярват в Исус, в Неговото разпятие и възкресение. Сатана и ангелите му сами напълно вярват всичко това и треперят. Но ако тази вяра не предизвиква добри дела, и не води изповядващите я да следват себеотрицателния живот на Христос, Сатана не е обезпокоен, защото те само са приели Христовото име, а в сърцата си са все още плътски. И той може да ги използва за своя служба дори по-добре, отколкото, ако нямаха това изповедание. Прикривайки своята развала под името християни, те минават за такива въпреки неосветеното си естество и злите си неукротени страсти. Това дава повод на невярващите да хулят Христос и наистина притежаващите една неопетнена религия да бъдат злепоставяни.
Проповедниците поучават успокояващи неща, които да подхождат на плътските хора, изповядващи се за християни. Те не смеят да проповядват Исус и режещите истини на Библията, защото иначе тези плътски християни не биха останали в църквата. Но тъй като много от тях са богати, по-добре е да бъдат задържани там, макар че не са по-подходящи от Сатана и ангелите му. Сатана иска да бъде точно така. Религията на Исус е направена да изглежда народна и почетена в очите на света. На народа се казва, че онези, които изповядват религия, ще бъдат по-уважавани от света. Такива учения се отклоняват много далеч от ученията на Христос. Неговото учение и светът не могат да бъдат в съгласие. Онези, които Го следваха, трябваше да се откажат от света. Тези успокоителни неща произлизат от Сатана и неговите ангели. Те са съставили този план, а християните по име го провеждат. Приятни басни се проповядват и с готовност се приемат; и лицемери и открити грешници с усърдие се присъединяват към църквата. Ако истината е била проповядвана в нейната чистота, тя скоро би изключила тези хора. Но сега няма никаква разлика между изповядващите се за последователи на Христос и света. Видях, че ако това фалшиво покривало се отстранеше от членовете на църквата, би се открило такова нечестие, падение и поквара, че и най-слабото Божие чедо не би се поколебало нито за момент да нарече тези мними християни с истинското им име - деца на баща си, дявола, защото вършат неговите дела.
Исус и цялото небесно множество гледаха с отвращение на тази сцена.
И все пак Бог имаше свята и много важна вест за църквата. Ако тя се възприемеше, щеше да предизвика цялостна реформация, щеше да пробуди живото свидетелство, което би очистило лицемерите и грешниците и би довело църквата отново при Божието благоволение.
Голямото отстъпление
ЧАСТ ВТОРА
Пренесена бях напред във времето, когато езически идолопоклонници жестоко преследваха и избиваха християните. Кръвта течеше като река. Благородните, учените и простият народ бяха еднакво убивани без милост. Богати семейства биваха довеждани до бедност, защото не искаха да отстъпят от религията си. Въпреки преследването и страданията, които тези християни изтърпяваха, те не искаха да снижат образеца. Пазеха религията си чиста. Видях, че когато страдаха, Сатана ликуваше и триумфираше. Но Бог гледаше своите верни мъченици с голямо одобрение. Той силно обичаше християните, живеещи в това пълно с опасности време, защото те с готовност страдаха заради Него. Всяко претърпяно от тях страдание увеличаваше наградата им в небето.
Въпреки че Сатана се радваше поради страданията на светиите, все пак той не бе доволен. Искаше да контролира ума, както тялото. Понасяните от светиите страдания само ги довеждаха по-близо при Господа - обичаха се един друг и повече от всякога се страхуваха да Го наскърбят. Сатана желаеше те да си навлекат Божието неодобрение; тогава биха изгубили силата, куража и твърдостта си.
Макар хиляди да биваха избити, в същото време други се появяваха, за да заемат местата им. Сатана виждаше, че губи поданиците си; защото въпреки че светиите търпяха преследване и смърт, все пак имаха уверението на Исус Христос, че са поданици на Неговото царство. Затова Сатана състави плановете си да се бори по-успешно срещу Божието управление и да събори църквата. Той накара езическите идолопоклонници да прегърнат част от християнската вяра. Те изповядаха че вярват в разпятието и възкресението на Христос и без да си променят сърцето, предложиха да се обединят с последователите на Исус. О, каква страшна опасност за църквата! Бе време на духовна агония. Някои мислеха, че ако отстъпят и се обединят с идолослужителите приели част от християнската вяра, това би било средството за тяхното пълно покаяние. Сатана се стремеше да поквари ученията на Библията.
Видях, че накрая образецът бе снижен и езичниците се обединиха с християните. Въпреки че тези поклонници на идоли изповядваха обръщането си във вярата, те внесоха в църквата своето идолослужене, сменяйки само обектите на поклонението си с изображения на светии и дори с изображения на Христос и Мария, Неговата майка. Когато Христовите последователи се съединиха с тях, християнската религия се поквари и църквата изгуби чистотата и силата си. Но някои отказаха това обединяване и запазиха своята чистота да се покланят само на Бога. Те не искаха да се прекланят пред изображението на нещо, което е горе в небето, или под земята.
Сатана ликуваше над падението на толкова много хора. Тогава той подбуди падналата църква да принуждава онези, които искаха да запазят чистотата на своята религия, или да приемат нейните церемонии и поклонението на образи, или да бъдат умъртвени. Пламъците на преследването против истинската Христова църква бяха запалени отново и милиони бяха избити безмилостно.
Това ми бе представено по следния начин. Голяма група езически идолопоклонници носеха едно черно знаме, на което бяха изобразени слънцето, луната и звездите. Тези идолопоклонници изглеждаха много свирепи и разгневени. След това ми бе показана друга група хора, които носеха чисто бяло знаме с надписа: “Чистота и святост на Господа!” На лицата им бе изписана твърдост и небесно покорство. Видях езическите идолослужители да се приближават към тях и започна голямо клане. Християните се стопяваха пред езичниците, но въпреки това християнската група се сплоти още по-тясно и държеше знамето още по-здраво. Колкото и много да падаха, други се събираха около знамето и попълваха опразнените места.
Видях, че групата идолослужители се посъветваха помежду си. След като не успяха да подчинят християните, те одобриха провеждането на един план. Видях, че свалиха знамето си, приближиха се към здраво сплотените християни и им направиха предложения. Отначало предложенията им бяха напълно отхвърлени. После видях християните да се съветват помежду си. Някои казаха, че искат да свалят знамето, да приемат предложенията и да спасят живота си, а впоследствие можели да спечелят сила и да издигнат знамето си сред езичниците. Неколцина обаче не искаха да се подчинят на този план. Твърдо избраха по-скоро да умрат, държейки знамето си високо, отколкото да го свалят. Тогава видях мнозина да смъкват знамето и да се съединяват с езичниците; но силните и твърдите го хванаха отново и го издигнаха високо. Видях, че отделни хора постоянно напускаха групата на онези, които носеха чистото знаме, и се присъединяваха към идолослужителите под черното знаме, за да преследват останалите под бялото знаме. Мнозина бяха избити, но бялото знаме бе държано високо и все се явяваха някои, които се събираха около него...
ЧАСТ ВТОРА
Пренесена бях напред във времето, когато езически идолопоклонници жестоко преследваха и избиваха християните. Кръвта течеше като река. Благородните, учените и простият народ бяха еднакво убивани без милост. Богати семейства биваха довеждани до бедност, защото не искаха да отстъпят от религията си. Въпреки преследването и страданията, които тези християни изтърпяваха, те не искаха да снижат образеца. Пазеха религията си чиста. Видях, че когато страдаха, Сатана ликуваше и триумфираше. Но Бог гледаше своите верни мъченици с голямо одобрение. Той силно обичаше християните, живеещи в това пълно с опасности време, защото те с готовност страдаха заради Него. Всяко претърпяно от тях страдание увеличаваше наградата им в небето.
Въпреки че Сатана се радваше поради страданията на светиите, все пак той не бе доволен. Искаше да контролира ума, както тялото. Понасяните от светиите страдания само ги довеждаха по-близо при Господа - обичаха се един друг и повече от всякога се страхуваха да Го наскърбят. Сатана желаеше те да си навлекат Божието неодобрение; тогава биха изгубили силата, куража и твърдостта си.
Макар хиляди да биваха избити, в същото време други се появяваха, за да заемат местата им. Сатана виждаше, че губи поданиците си; защото въпреки че светиите търпяха преследване и смърт, все пак имаха уверението на Исус Христос, че са поданици на Неговото царство. Затова Сатана състави плановете си да се бори по-успешно срещу Божието управление и да събори църквата. Той накара езическите идолопоклонници да прегърнат част от християнската вяра. Те изповядаха че вярват в разпятието и възкресението на Христос и без да си променят сърцето, предложиха да се обединят с последователите на Исус. О, каква страшна опасност за църквата! Бе време на духовна агония. Някои мислеха, че ако отстъпят и се обединят с идолослужителите приели част от християнската вяра, това би било средството за тяхното пълно покаяние. Сатана се стремеше да поквари ученията на Библията.
Видях, че накрая образецът бе снижен и езичниците се обединиха с християните. Въпреки че тези поклонници на идоли изповядваха обръщането си във вярата, те внесоха в църквата своето идолослужене, сменяйки само обектите на поклонението си с изображения на светии и дори с изображения на Христос и Мария, Неговата майка. Когато Христовите последователи се съединиха с тях, християнската религия се поквари и църквата изгуби чистотата и силата си. Но някои отказаха това обединяване и запазиха своята чистота да се покланят само на Бога. Те не искаха да се прекланят пред изображението на нещо, което е горе в небето, или под земята.
Сатана ликуваше над падението на толкова много хора. Тогава той подбуди падналата църква да принуждава онези, които искаха да запазят чистотата на своята религия, или да приемат нейните церемонии и поклонението на образи, или да бъдат умъртвени. Пламъците на преследването против истинската Христова църква бяха запалени отново и милиони бяха избити безмилостно.
Това ми бе представено по следния начин. Голяма група езически идолопоклонници носеха едно черно знаме, на което бяха изобразени слънцето, луната и звездите. Тези идолопоклонници изглеждаха много свирепи и разгневени. След това ми бе показана друга група хора, които носеха чисто бяло знаме с надписа: “Чистота и святост на Господа!” На лицата им бе изписана твърдост и небесно покорство. Видях езическите идолослужители да се приближават към тях и започна голямо клане. Християните се стопяваха пред езичниците, но въпреки това християнската група се сплоти още по-тясно и държеше знамето още по-здраво. Колкото и много да падаха, други се събираха около знамето и попълваха опразнените места.
Видях, че групата идолослужители се посъветваха помежду си. След като не успяха да подчинят християните, те одобриха провеждането на един план. Видях, че свалиха знамето си, приближиха се към здраво сплотените християни и им направиха предложения. Отначало предложенията им бяха напълно отхвърлени. После видях християните да се съветват помежду си. Някои казаха, че искат да свалят знамето, да приемат предложенията и да спасят живота си, а впоследствие можели да спечелят сила и да издигнат знамето си сред езичниците. Неколцина обаче не искаха да се подчинят на този план. Твърдо избраха по-скоро да умрат, държейки знамето си високо, отколкото да го свалят. Тогава видях мнозина да смъкват знамето и да се съединяват с езичниците; но силните и твърдите го хванаха отново и го издигнаха високо. Видях, че отделни хора постоянно напускаха групата на онези, които носеха чистото знаме, и се присъединяваха към идолослужителите под черното знаме, за да преследват останалите под бялото знаме. Мнозина бяха избити, но бялото знаме бе държано високо и все се явяваха някои, които се събираха около него...
Реформацията
ЧАСТ ТРЕТА
Въпреки преследванията на светиите навсякъде се издигаха живи свидетели за Божията истина. Господни ангели вършеха повереното им дело. Те претърсиха най-тъмните места и избраха хора с искрени сърца. Те бяха потънали в заблуда, но Господ ги призова, както направи и със Савел, да бъдат избрани съдове, които да носят истината Му и да издигнат гласовете си против греховете на изповядващите се за Негов народ. Божии ангели подвижиха сърцата на Мартин Лутер, Меланхтон и други на различни места и ги накараха да зажаднеят за живото свидетелство на Божието слово. Неприятелят бе нахлул като наводнение и срещу него трябваше да се издигне знаме. Лутер бе избраният да се изправи с лице срещу бурята, да се изправи срещу гнева на една паднала църква и да подкрепи малцината верни на святото си изповедание. Той постоянно се страхуваше да наскърби Бога. Опитваше се чрез дела да постигне неговото благоволение, но не бе удовлетворен, докато един лъч небесна светлина не проникна в тъмнината на ума му и не го доведе дотам, да се уповава не на делата, а на заслугите на Христовата кръв. Тогава той можеше лично да дойде при Бога, не чрез папи и изповедници, но само чрез Исус Христос.
О, колко скъпоценна бе за Лутер тази нова и славна светлина, просветлила помрачения му разум и разпръснала суеверието му! Той я ценеше по-високо от най-скъпите земни съкровища. Словото Божие бе ново. Всичко беше променено. Книгата, от която се страхуваше, защото не можеше да види никаква красота в нея, сега бе за него живот, вечен живот. Тя бе негова радост, негова утеха, негов благословен учител. Нищо не можеше да го накара да престане да я изучава. Страхуваше се от смъртта, но когато прочете Словото Божие, всичките му страхове се разпръснаха, удивляваше се на Божия характер и го обикна. Изследваше Библията за себе си и се възхищаваше от богатите съкровища, които тя съдържаше. Тогава започна да я изучава за църквата. Бе отвратен от греховете на онези, на които се бе доверявал за спасението си и като виждаше много други обхванати от същия мрак, покривал и него, ревностно търсеше случай да им посочи Божия Агнец, Който единствен взема греховете на света.
Издигайки гласа си срещу заблудите и греховете на папската църква, сериозно се стараеше да строши веригите на мрака, ограничаващ хиляди и каращ ги да се доверяват на дела за спасение. Копнееше да стане способен да отвори умовете им за истинските богатства на Божията благодат и за превъзходството на спасението, получено чрез Исус Христос. В силата на Светия Дух той извика против съществуващите грехове на водачите и църквата. И когато срещна бурята на съпротивата от страна на свещениците, куражът му не отпадна, защото твърдо разчиташе на силната Божия десница и с доверие се уповаваше на Него за победа. Като продължаваше по-нататък борбата, яростта на свещениците срещу него се разпалваше все по-силно. Те не желаеха да бъдат реформирани. Предпочитаха да бъдат оставени в спокойствието си, в лекомислените удоволствия, в нечестието; желаеха и църквата да държат в тъмнина.
Видях, че Лутер беше пламенен и ревностен, безстрашен и дръзновен в изобличаването на греховете и защищаването на истината. Той не се страхуваше от безбожни човеци или от дяволи; знаеше, че с него е Един по-могъщ от всички тях. Лутер бе изпълнен с преданост, кураж и смелост и понякога изпадаше в опасност да прекали. Но Бог издигна Меланхтон, притежаващ точно противоположен характер, да помага на Лутер в провеждане на делото на реформацията. Меланхтон беше свенлив, боязлив, предпазлив и много търпелив. Той бе силно обичан от Бога. Познанията му върху Писанията бяха задълбочени, а умът и мъдростта му - отлични. Любовта му към Божието дело бе равна на Лутеровата. Господ свърза сърцата на тези мъже; те бяха неразделни приятели.
Лутер бе голяма помощ за Меланхтон, когато той бе в опасност да се изплаши и забави и Меланхтон бе голяма помощ за Лутер, когато той бе в опасност да действа твърде прибързано. Меланхтоновата широкопростираща се предвидливост често предотвратяваше трудностите, които биха сполетели делото, ако то бе оставено единствено на Лутер; а и често делото не би напредвало, ако бе оставяно само на Меланхтон. Показана ми бе Божията мъдрост в избора на тези двама човека, които да проведат делото на реформацията...
Бог издигна мъже да извикат срещу съществуващите в папската църква грехове и да извършат Реформацията. Сатана се опитваше да премахне тези живи свидетели, но Господ издигаше ограда около тях. На някои, за прослава на името Му, бе позволено да запечатат с кръвта си своето свидетелство, но се явяваха други мощни мъже като Лутер и Меланхтон, които можеха най-добре да прославят Бога, и изобличавайки греховете на свещеници, папи и царе. Те трепереха пред гласа на Лутер и неговите съработници. Чрез такива избрани мъже лъчи светлина започнаха да разпръсват мрака и много, много хора приеха с благодарност светлината и живееха според нея. А когато един свидетел биваше убит, появяваха се двама или повече, за да заемат неговото място.
Но Сатана не бе доволен. Той имаше власт само над тялото. Не можеше да накара вярващите да отстъпят от своята вяра и надежда. И дори умирайки, тържествуваха с една светла надежда за безсмъртие при възкресението на праведните. Те притежаваха нещо повече от човешки кураж. Не смееха да заспят нито за миг, но продължаваха да бъдат препасани с християнското всеоръжие, готови за борба не само с духовни врагове, но и със Сатана в образи на хора, чийто постоянен вик бе: “Откажи се от вярата си, или умри!” Тези малко на брой християни бяха силни в Бога и по-скъпоценни в очите Му от половината свят, чиито християни носеха Христовото име. Не бяха страхливци в делото Му. Докато църквата беше преследвана, нейните членове бяха единни и се обичаха; те бяха силни в Бога. Грешници не смееха да се присъединят към църквата. Само готовите да оставят всичко заради Христос можеха да бъдат Негови ученици. Те искаха от сърце да бъдат бедни, смирени и подобни Нему.
ЧАСТ ТРЕТА
Въпреки преследванията на светиите навсякъде се издигаха живи свидетели за Божията истина. Господни ангели вършеха повереното им дело. Те претърсиха най-тъмните места и избраха хора с искрени сърца. Те бяха потънали в заблуда, но Господ ги призова, както направи и със Савел, да бъдат избрани съдове, които да носят истината Му и да издигнат гласовете си против греховете на изповядващите се за Негов народ. Божии ангели подвижиха сърцата на Мартин Лутер, Меланхтон и други на различни места и ги накараха да зажаднеят за живото свидетелство на Божието слово. Неприятелят бе нахлул като наводнение и срещу него трябваше да се издигне знаме. Лутер бе избраният да се изправи с лице срещу бурята, да се изправи срещу гнева на една паднала църква и да подкрепи малцината верни на святото си изповедание. Той постоянно се страхуваше да наскърби Бога. Опитваше се чрез дела да постигне неговото благоволение, но не бе удовлетворен, докато един лъч небесна светлина не проникна в тъмнината на ума му и не го доведе дотам, да се уповава не на делата, а на заслугите на Христовата кръв. Тогава той можеше лично да дойде при Бога, не чрез папи и изповедници, но само чрез Исус Христос.
О, колко скъпоценна бе за Лутер тази нова и славна светлина, просветлила помрачения му разум и разпръснала суеверието му! Той я ценеше по-високо от най-скъпите земни съкровища. Словото Божие бе ново. Всичко беше променено. Книгата, от която се страхуваше, защото не можеше да види никаква красота в нея, сега бе за него живот, вечен живот. Тя бе негова радост, негова утеха, негов благословен учител. Нищо не можеше да го накара да престане да я изучава. Страхуваше се от смъртта, но когато прочете Словото Божие, всичките му страхове се разпръснаха, удивляваше се на Божия характер и го обикна. Изследваше Библията за себе си и се възхищаваше от богатите съкровища, които тя съдържаше. Тогава започна да я изучава за църквата. Бе отвратен от греховете на онези, на които се бе доверявал за спасението си и като виждаше много други обхванати от същия мрак, покривал и него, ревностно търсеше случай да им посочи Божия Агнец, Който единствен взема греховете на света.
Издигайки гласа си срещу заблудите и греховете на папската църква, сериозно се стараеше да строши веригите на мрака, ограничаващ хиляди и каращ ги да се доверяват на дела за спасение. Копнееше да стане способен да отвори умовете им за истинските богатства на Божията благодат и за превъзходството на спасението, получено чрез Исус Христос. В силата на Светия Дух той извика против съществуващите грехове на водачите и църквата. И когато срещна бурята на съпротивата от страна на свещениците, куражът му не отпадна, защото твърдо разчиташе на силната Божия десница и с доверие се уповаваше на Него за победа. Като продължаваше по-нататък борбата, яростта на свещениците срещу него се разпалваше все по-силно. Те не желаеха да бъдат реформирани. Предпочитаха да бъдат оставени в спокойствието си, в лекомислените удоволствия, в нечестието; желаеха и църквата да държат в тъмнина.
Видях, че Лутер беше пламенен и ревностен, безстрашен и дръзновен в изобличаването на греховете и защищаването на истината. Той не се страхуваше от безбожни човеци или от дяволи; знаеше, че с него е Един по-могъщ от всички тях. Лутер бе изпълнен с преданост, кураж и смелост и понякога изпадаше в опасност да прекали. Но Бог издигна Меланхтон, притежаващ точно противоположен характер, да помага на Лутер в провеждане на делото на реформацията. Меланхтон беше свенлив, боязлив, предпазлив и много търпелив. Той бе силно обичан от Бога. Познанията му върху Писанията бяха задълбочени, а умът и мъдростта му - отлични. Любовта му към Божието дело бе равна на Лутеровата. Господ свърза сърцата на тези мъже; те бяха неразделни приятели.
Лутер бе голяма помощ за Меланхтон, когато той бе в опасност да се изплаши и забави и Меланхтон бе голяма помощ за Лутер, когато той бе в опасност да действа твърде прибързано. Меланхтоновата широкопростираща се предвидливост често предотвратяваше трудностите, които биха сполетели делото, ако то бе оставено единствено на Лутер; а и често делото не би напредвало, ако бе оставяно само на Меланхтон. Показана ми бе Божията мъдрост в избора на тези двама човека, които да проведат делото на реформацията...
Бог издигна мъже да извикат срещу съществуващите в папската църква грехове и да извършат Реформацията. Сатана се опитваше да премахне тези живи свидетели, но Господ издигаше ограда около тях. На някои, за прослава на името Му, бе позволено да запечатат с кръвта си своето свидетелство, но се явяваха други мощни мъже като Лутер и Меланхтон, които можеха най-добре да прославят Бога, и изобличавайки греховете на свещеници, папи и царе. Те трепереха пред гласа на Лутер и неговите съработници. Чрез такива избрани мъже лъчи светлина започнаха да разпръсват мрака и много, много хора приеха с благодарност светлината и живееха според нея. А когато един свидетел биваше убит, появяваха се двама или повече, за да заемат неговото място.
Но Сатана не бе доволен. Той имаше власт само над тялото. Не можеше да накара вярващите да отстъпят от своята вяра и надежда. И дори умирайки, тържествуваха с една светла надежда за безсмъртие при възкресението на праведните. Те притежаваха нещо повече от човешки кураж. Не смееха да заспят нито за миг, но продължаваха да бъдат препасани с християнското всеоръжие, готови за борба не само с духовни врагове, но и със Сатана в образи на хора, чийто постоянен вик бе: “Откажи се от вярата си, или умри!” Тези малко на брой християни бяха силни в Бога и по-скъпоценни в очите Му от половината свят, чиито християни носеха Христовото име. Не бяха страхливци в делото Му. Докато църквата беше преследвана, нейните членове бяха единни и се обичаха; те бяха силни в Бога. Грешници не смееха да се присъединят към църквата. Само готовите да оставят всичко заради Христос можеха да бъдат Негови ученици. Те искаха от сърце да бъдат бедни, смирени и подобни Нему.
RSS Feed
